Срокът за предявяване на бъдещ иск не може да бъде удължаван на основанията по чл.63, ал.3 от ГПК (ТР на ОСГТК на ВКС по дело №4/2015)

ТР по дело №4/2015 на ОСГТК на ВКС: Срокът за предявяване на бъдещ иск не може да бъде удължаван на основанията по чл.63, ал.3 от ГПК.

На 03.02.2017г. Общото събрание на Гражданската и Търговските колегии на ВКС излязоха с Тълкувателно решение относно тълкуването на разпоредбите на чл.390, ал.3 и чл.63, ал.1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да отговорят на въпроса: “Може ли да бъде продължаван при условията на чл.63, ал.1 ГПК срокът за предявяване на бъдещ иск по чл.390, ал.3 ГПК?”

Противоречивата съдебна практика установява две разрешения на казуса, първото от които защитава тезата, че разпоредбата на чл.63, ал.3 ГПК не изключва срока по чл.390, ал.3 ГПК от приложното си поле и няма пречка за продължаването му по уважителни причини. Аргумент в тази посока е, че ГПК забранява продължаването само на “решителни срокове”, а разпоредбата на чл.390, ал.3 ГПК няма такъв характер.

Второто разрешение, което е възприето от мнозинството в двете колегии на ВКС, защитава тезата, че “налагането на обезпечителни мерки ограничава првната сфера на ответника по бъдещия иск, поради което срокът за предявяването му трябва да е съобразен с времето, необходимо за подготовката на бъдещия иск във всеки конкретен случай”. При това положение, разпоредбата на чл.390, ал.3 ГПК определя максималната продължителност на този срок и той не може да бъде по-дълъг от един месец, тъй като формулировката на тази разпоредба я определя като специална и изключваща общите такива.

Приема се, че “специфичната цел на обезпечителното производство обуславя лимитативността на сроковете за предявяване  на бъдещ иск, като евентуалното продължаване на срока по чл.390, ал.3 ГПК би дало възможност за злоупотреба с права – в противоречие с основните принципи на гражданското съдопроизводство”.